SFBG

Издание

Тежестта на скафандъра; Да избереш себе си

Любен Дилов

Тежестта на скафандъра; Да избереш себе си — Любен Дилов (корица)
Поредица: Любен Дилов — Събрани съчинения, №3
Издател: „Ентусиаст“
Година: 2016
Художник: Владимир Тодоров
ISBN: 978-619-164-233-5
Формат: 60×90/16
Страници: 480
Националност: българска
Поредност: първо издание
Източник: лична библиотека

Издателска анотация

Любен Дилов (25.XII.1927 — 10.VI.2008)е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика“. Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3½ милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които „Еурокон“ (1976) за романа „Пътят на Икар“. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е и от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. „ръкописи в чекмедже“ — трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.


„Тежестта на скафандъра“ и „Да избереш себе си“.

Писани буквално в две хилядолетия — 1969 г. и 2001 г. — двата текста интерпретират един и същ, свръхмодерен сюжет — границите на човешкото, когато животът ни започва не просто да зависи, а да се слива с този на машините. Странни идейни и тематични родства се откриват между Станислав Лем и Дилов (случвало се е и да разделят дори международни награди). Сюжетите на „Соларис“ и „Тежестта на скафандъра“ са изключително близки, а двата романа са писани в едни и същи години — 1960–1961. „Тежестта на скафандъра“ престоява дълго в издателствата, защото комунистическото книгоиздаване е стъписано от „твърдата“ фантастика на Дилов — жанр, напълно отсъстващ по онова време у нас.

„Да избереш себе си“ пък се доближава, макар и по един диловски — ироничен и еротичен — начин до класическите сюжети на киберпънка. В търсенето на безсмъртие човекът се превръща в машина, принуден сам да определи новите граници и закони на човечността и — най-трудното — сам да си ги спазва.

Съдържание